Освен за магически същества – великани и чудовища, съществуват австрийски легенди и за действителни личности – най-вече благородници.
Първото кафене във Виена
Според градската легенда полският благородник Йежи Францишек Кулчицки отворил първото кафене във Виена около 1683 г.
Той владеел турски, влашки и унгарски и бил дипломат и шпионин в Истанбул. Там научил, че Османската империя се готви да нападне Австрия, и съобщил това на австрийците.
По време на обсадата на Виена през 1683 г. той се оказал в града, но заедно с Ян Михалович успял да се измъкне. Благодарение на това, че Йежи говорел турски перфектно, двамата минали през лагера на нашествениците, преоблечени като османски войници. Целта им била да се срещнат със съюзници на австрийците и да ги уведомят за отчаяното положение на Виена.
Подвигът им изиграл важна роля за освобождаването на града, затова и Йежи Кулчицки получил къща на Леополдщат. Той обаче искал да отвори кафене, въпреки че напитката все още не била толкова популярна в Европа. Според градската легенда Йежи имал и голям запас от кафени зърна. Австрийците ги били намерили в лагера на османците, но ги помислили за животинска храна. Така уж непотребните зърна станали притежание на Йежи.
Той отворил едно от първите кафенета във Виена, а то станало популярно сред виенските аристократи. За да се отличава заведението и за да забавлява гостите си, Йежи често се обличал в турски дрехи, а освен това добавял мляко и захар в кафето, за да смекчи вкуса му.
Петелът на катедралата „Св. Стефан“
Според легендата рицарят Каспар фон Шлецер имал красива и добра съпруга, която много обичал. Неговият суверен – според едни принц, според други самият император, тайно желаел жена му и затова изпратил Каспар на мисия в Османската империя.
Рицарят знаел какво се крие зад внезапното поръчение и затова помолил жена си да не се омъжва за друг, освен ако не е напълно сигурна, че мъжът ѝ е загинал. За доказателство за смъртта му тя трябвало да получи сребърното кръстче, което той носел на гърдите си.
По време на престоя си в Истанбул той бил нападнат от бандити и продаден в робство. Когато придружителите му се върнали във Виена, те излъгали, че Каспар е мъртъв, защото се страхували от наказание. Жена му обаче не получила кръстчето му като доказателство и затова не приела нито едно предложение за брак в продължение на три години.
Една нощ плененият рицар сънувал, че съпругата му се омъжва за суверена му в катедралата Св. Стефан и се събудил. В отчаянието си той гласно пожелал да се завърне във Виена, като в замяна бил готов да даде душата си.
Още не бил изрекъл тези думи и пред него се явил зъл дух във формата на петел. Той бил готов да сключи сделка с Каспар, но рицарят поставил условието, че не трябва да го буди по време на пътуването. Демонът се съгласил и когато Каспар заспал, пътуването им започнало.
Случило се така, че тъкмо когато пристигнали във Виена, наближавало утрото и злият петел се разкукуригал. При това той събудил рицаря и вече нямал власт над душата му. Това станало близо до катедралата Св. Стефан и ето защо Каспар поставил фигура на петел на покрива на катедралата.
Той, естествено, се върнал при вярната си жена и заживели щастливо.
Палачинките Кайзершмарн
За появата на кайзершмарн (Kaiserschmarrn) – нарязани палачинки със сладко, има две забавни истории, свързани с император Франц Йосиф I.
Едната история включва и жена му Елизабет, която се стараела да поддържа слаба фигура. Тя винаги настоявала техният готвач да приготвя само леки десерти. Един ден ѝ поднесли кайзершмарн, но тя сметнала палачинките за твърде сладки. Затова ги дала на съпруга си, а на него толкова му харесали, че поискал още.
Според другата версия по време на пътуване в провинцията, императорът внезапно огладнял. Спрял до една селска къща и помолил стопанина за храна. Притеснен от присъствието на кралска особа, мъжът объркал рецептата за палачинките. Стараейки се да прикрие грешката си, той ги полял със сладко.
Така или иначе, кайзершмарн бил един от любимите десерти на Франц Йосиф I. Можете да ги приготвите и у дома – вижте рецептата на Йоана Петрова.
Пещерата на кайзер Макс
Император Максимилиан I, наричан от своите поданици кайзер Макс, бил изключително запален по лова. Един ден той подгонил сърна, но тя го повела по стръмна пътека по скалата Мартинсванд (Martinswand). В един момент кайзерът не можел да продължи по-надолу, но когато се обърнал, разбрал, че не може и да се върне.
Наблизо открил малка пещера и се подслонил там за два дни, докато чакал някой да го спаси. Според легендата името на близкото градче Kematen произлиза от отчаяното възклицание на кайзер Макс: „Wenns denn nur kematen“ („Ако само дойдат“).
След два дни кайзер Макс бил спасен. Най-популярната версия на историята приписва заслугата на ангел, преобразен като селско момче, което се изпарило във въздуха веднага щом кайзерът бил в безопасност. В други версии спасителят е престъпник, комуто била известна тайна пътека.
По този повод кайзер Макс решил да издигне кръст в пещерата и оттогава тя станала известна като Kaiser-Max-Grotte.
До ден днешен не е ясно дали цялата пещера е дело на природата. До нея може да се стигне по планинска пътека, създадена за туристи, а вътре са поставени пейки за изморените катерачи.
Героите на най-популярните австрийски легенди са великаните. Разберете как според тези истории са се появили планината Зерлес и скалата „Госпожа Хит“. А ако предпочитате по-зловещи легенди, прочетете статията ни за демоните Крампус и Казермандл.