Фолклорните приказки на австрийците имат силата да въздействат на въображението, затова събрахме тези от тях, в които главните герои са великани, а темата – последствията от тяхната злоба.
Великанът Хаймън (Der Riese Haymon)
Легендата гласи, че около 860 г. двамата великани Хаймън (от Бавария) и Тирсус (от Тирол) се сбили, като Хаймън успял да убие Тирсус. Местните нарекли мястото на битката Tyrsenbach, а кръвта на Тирсус се превърнала в шистовия нефт, който днес може да се намери в планинската група Карвендел в Алпите.
След битката Хаймън съжалил за постъпката си и разбрал, че е била безсмислена. За да изкупи греха си, той приел християнството и решил да основе манастира Вилтен (Stift Wilten) на мястото на изоставения римски град Велдидена.
На избраното от него място обаче живеел дракон, който тровел въздуха с дъха си, плашел работниците и събарял стените на строежа с опашката си. За да го спре, Хаймън се сбил и с него, и успял да го убие. След това отрязал езика му и го занесъл в манастира.
Когато завършил строежа, той поканил бенедиктинските монаси да живеят и служат там и също станал монах.
Тази легенда имала голямо значение за хората през Средновековието. В скулптурите и рисунките те придавали на Тирсус по-обикновен вид и неизменно го изобразявали с дънера, с който предпочитал да се бие. Той символизирал коренното романско население, а Хаймън с лъщящата си броня и добре изработения си меч символизирал баварците, които се заселили неканени в долината на река Ин.
Госпожа Хит (Frau Hitt)
Скалното образувание Госпожа Хит е част от планинската верига Nordkette и е в близост до Инсбрук. Някои виждат в него вкаменена жена, яздеща кон, а други – майка, държаща дете на коленете си. Според легендите тя е злата великанска кралица госпожа Хит.
В едната версия на историята тя се подиграла жестоко с просякиня, като ѝ дала камък вместо храна. Бедната жена проклела великанката и коня ѝ да се превърнат в камък, който завинаги да стои и да напомня за злодеянията на кралицата.
В другата версия на легендата госпожа Хит имала много разглезен син, над когото постоянно бдяла. Един ден той паднал в блато и когато се прибрал вкъщи покрит с кал, госпожа Хит наредила на слугите си да го почистят с трохи от мек хляб. Заради това разхищение на храна (дар от Господ) тя била вкаменена заедно със сина си.
Тази скала може да се види от Инсбрук и днес е пресечна точка на няколко маршрута за катерене.
Великанът Зерлес (Der Riese Serles)
Някога в долината Щубай живял злият великан благородник Зерлес. Но не само той бил зъл – жена му и съветникът му били дори по-лоши. Зерлес много обичал да ловува заедно с цялата си свита и и с хрътките си. Тръгнел ли на лов, той не се интересувал от нищо и носел хаос и насилие където и да отидел. Кучетата му разкъсвали горките елени на парчета и нападали яростно стадата на овчарите.
Не щеш ли, един ден разярен овчар убил едно от кучетата на великана. Зерлес се ядосал и насъскал цялата глутница срещу младежа и се смял с наслада докато хрътките му го разкъсвали. Изведнъж се разярила буря, която обгърнала семейството на великана, а когато отминала, на негово място стоели три огромни глетчера. В средата бил Зерлес, а от двете му страни – жена му и съветникът му.
Легендата гласи също, че в бурни нощи може да се чуе лаят на хрътките на Зерлес.
Тези три австрийски легенди са малка част от фолклора на провинция Тирол, но са и също така едни от най-популярните. Освен за образуването на скали и планини, съществуват истории и за формирането на езерата.