Освен вкаменените великани, в много австрийски легенди се разказва и за прекрасните езера на страната и за злите духове като Казермандл и Крампус.
Езерото Ахензее (Achensee)
На мястото на днешното езеро Ахензее имало град, в който живеели хора с голямо богатство, но със студени сърца. Един ден един старец пристигнал в града и започнал да обикаля от врата на врата и да проси храна и подслон. Гражданите обаче не само че му отказали, ами го и изгонили от града.
Той се изкачил на възвишението Fonsjoch, погледнал надолу към града и го проклел. Внезапно всичко потънало в тъмнина и се развихрила ужасяваща буря, а градът бил погълнат от вода. Така жителите били наказани за жестокостта си и на мястото на техния преуспяващ град се образувало езерото Ахензее.
Говори се, че след наводнението старецът заспал дълбоко и до ден днешен спи на върха на Fonsjoch. Всяка пролет той се протяга в просъница и от това се появяват лавините в планината.
Някои твърдят, че са виждали върха на църковната кула на потъналия град.
Подобна е и историята за езерото Antholzer Hochsee.
Езерото Берглщайнерзее (Berglsteinersee)
На езерото Berglsteinersee някога се издигала висока крепост, наречена Guckenbühl. Последният барон, който живеел там, имал прекрасна дъщеря с нежно сърце. Тя се влюбила в беден ловец и той отвърнал на чувствата ѝ.
Гордият и жесток барон разбрал за срещите на двойката и една нощ наредил на придворните кучкари да подгонят младежа с хрътки. В тъмнината уплашеният ловец не видял, че е стигнал до езерото, паднал от скалите и се удавил.
След смъртта на любимия си бедната девойка потънала в скръб и нищо не можело да ѝ донесе дори и малка радост. Един ден тя отишла до езерото и когато погледнала в мрачните му дълбини, видяла тялото на ловеца. От мъка се хвърлила от скалите и това бил нейният край.
Когато баща ѝ чул за това, той веднага препуснал към езерото, но така и не видял двете тела. Вместо това от водата стърчали две самотни скали – двамата влюбени били вкаменени.
Казермандл (Kasermandl)
Казермандл е пакостлив планински дух, който обитава изоставените планински хижи през зимата. Неговият номер е да предлага на планинарите така наречения Mus – ястие от кал и изпражнения. В случай, че някой се съгласи да го изяде, Казермандл ще бъде освободен.
Това е всъщност наказание за духа, който приживе работел в мандра в Инсбрук. Заради лошата си хигиена и липсата си на работна етика, той бил прокълнат да стане лошият дух от приказките, които австрийците разказвали на децата си.
Преди е имало обичай младежите да се дегизират като Kasermandl и да всяват хаос, но това вече не се практикува.
Крампус (Krampus)
Крампус е популярен не само в Австрия, но и в други страни от Централна Европа. Той е наполовина козел, наполовина демон. Смята се, че придружава Сейнт Никълъс (Св. Никола) – еквивалентът на Дядо Коледа, по време на коледните празници. И докато Сейнт Никълъс дава подаръци на добрите деца, Крампус налага лошите с брезова пръчка.
Смята се, че легендата поначало идва от Германия, но може да има и по-древни корени. Според една история Крампус е син на Хел, скандинавската богиня на смъртта. С разпространението на християнството той става един от символите на Коледа, макар и Католическата църква да се опитва да забрани почитането му.
В Австрия и Германия е популярна традицията Krampuslauf: хора се обличат като Крампус и обикалят по улиците, плашейки и понякога преследвайки зрителите на парадите. Това събитие обикновено се провежда около 6-и декември – Денят на Св. Никола.
Повечето австрийски легенди неизменно включват темата за злите постъпки и наказанията, които понасят лошите герои. Можете да прочетете и статията ни за великаните от Тирол и тяхната участ. А ако сте любители на кафето и сладкишите, можете да научите чие е първото кафене във Виена и откъде палачинките кайзершмарн са получили името си в нашата статия за легенди за действителни личности.